eMusic

Както си обещах - намерих си “Ornament of an Imposter на Carmen Rizzo. Много приятно албумче и страхотно продуцирано ( очаквано ;-) ).
Сякаш първото и третото парче (All is foriven & Sirens) ми харесаха най-много. И двете са с вокали на Kate Havnevik. Адски приятен глас - трябва да потърся за други нейни неща, като ми остане време.
Но все пак е рано да се каже де. Преслушал съм го само 3-4 пъти. :-) Да речем, че засега е 4,5 от 6.

Всъщност албума го намерих от emusic.com. Имат седемдневен трайл, през който може да смъкнеш 25 mp3-та от каталога им безплатнo и напълно легално. Но трябва да имаш подходяща кредитна или дебитна карта за регистрацията. В случая VISA Electron от ПИБ върши работа. Нея ползвам и за payPal плащания. И не забравяйте да канцелирате акаунта си в рамките на седмица ако не искате да ви чарджнат в зависимост от плана който сте си избрали.

Друго което си смъкнах, възползвайки се от промото на emusic е the 10,000 steps на Biomusique. Съвместен проект на две известни имена - Lisbeth Scott & Greg Ellis (половинката от Vas, заедно с Azam Ali, работил и с Juno Reactor). Още съм със съвсееееем леко смесени чувства към тоя албум. Първото парче (Аnanda) е просто размазващо. Но някак нататъка нещата стават една идея по-лежерни от колкото ми се ще. А може би и му трябва малко по-внимателно слушане. Засега мога да му дам 4 от 6. С уговорката на наистина първото парче ми изкара дъха и че атмосферата като цяло е изключително приятна. :-)

Така… остават ми още 6 безплатни даунлоада :-) Да видим какво ще си харесам.

Leave a comment

Swimming stones

Тия дни ме е напитил някакъв от тия гадни летни вируси. И трябва с нещо да си отвличам вниманието от постоянната болка в стомаха докато не лежа и гледам безцелно. Та… седнах да си поиграя малко с Sylenth1 и energyXT. Общо взето не излизаше нищо, но накрая взе че се пръкна това: Swimming Stones. Пак само нахвърляна идейка и микса е ужасен - няма наслагани eq-та дори. Особено тоя sub-bass синт ми е много съмнителен дали ще излезе като хората. Но пък кика и перкусиите ми хареса как станаха - всичките влизат в един канал и там ръчнах Camel Phat. Напоследък стана един от любимите ми плъгини заедно с Camel Space. Страхотия. Малко са скъпички, но мисля, че напълно си заслужават.

Пробвам още един трик с тия два плъгина. Слагам ги на сенд канала на някой синт, с CamelPhat отрязвам малко честотите и слагам малко distortion и компресия. След това сигнала отива в Camel Space за delay/reverb и разни такива. Понякога лееекичко добавям и trance gate. В Aquamarine го пробвах също, въпреки че не се чува много понеже синта се зарови в микса. Като ми дойде музата ще го изровя :-)
По този начин се получава нещо като дублиране на основния синт. Въпроса е цялата хамалогия се напасне добре, че да не се “бият” много честотно двете линии.

Очаквано EnergyXT2 вече е малко по-стабилно. Въпреки, че на 2-3 пъти заби когато процесора беше по-натоварен. Дано го пооправят още, че много трудно се работи така :-(
Напоследък го ползвам колкото да си натракам бързо някаква идейка или да тествам нови VST-та.

3 Comments

Site tunning…

Малко среднощно ровене в кода на темата и добавяне на minified версия на Thickbox.

Освен това jQuery-то вече не се зарежда по стандартния за WordPress начин. Пичовете са решили да го зареждат така, че да се запази $ като променлива свободна за по-добра съвместимост с други библиотеки. Ама мен така не ме кефи, щото някои не добре написани jQuery плъгини не работят.  А и според мен линковете за скриптове трябва да са на дъното на страницата.

Накрая остана да накарам в селектора за класове на linк едитора на TinyMCE-то да излиза и клас “thickbox” - за да не си играя да редактирам хтмл-то на ръка. Е това вече ме подлуди. След сума ти и ровене както в гуглата, така и в кода на tinyMCE-то се оказа, че ключа за палатката е в \wp-includes\js\tinymce\wordpress.css. Просто класа се добавя там и едитора сам се грижи да си го зареди в дроп-дауните.

Баси… стана 3 сабахля докато се занимавам с тия глупости.

Leave a comment

Тагове!

Затваряйте си таговете както трябва! :-)

Вчера загубих близо един час от живота си само заради <span/> вместо </span>.
Ефекта беше, че IE7 рендваше безумно част от html пристигащ с ajax заявка.

Leave a comment

Nine Heavens

От няколко дни въртя новия албум на Niyaz - Nine Heavens. Харесва ми. Не така както ми хареса дебютния им албум, но ми харесва. Има я същата атмосфера и прекрасните вокали на Azam Ali (която ми става един от любимите женски гласове), a и допълнението от чисто акустични парчета е в десятката. Не че има много електроника в останалата част де. Просто е като добра подправка :-)

Но някак единственото парче, което успях да запомня на първото слушане беше “Beni Beni”. Докато при първото слушане на първия албум, първите четири трака ме отвяха. А това се случва изключително рядко в последните години.

Ще трябва да си намеря и “Ornament of an imposter” на Carmen Rizzo (пича в дясно на снимката).  Страааашен продуцент. Работил е по втория албум на Azam Ali (Elysium for the Brave), както и с много известни имена - Paul Oakenfold, Seal, BT, Alanis Morrisette…

Като цяло - 4,5 от 6 :-)
Заслужава си.

1 Comment

Online…

Върнах се.

Едно от най-тъжните неща е след отпуск да си сетнеш отново алармата на телефонa за 7:40 - всеки делничен ден. Все още не мога да си събера много - много мислите, затова просто ще нахвърля разни впечетления дето ми блуждаят:

- Вече си мисля, че няма да доживея да видя нормални пътища в тая държава. А съм на 31 все още. Или ако случайно това стане, светът отдавна ще е минал на алернативен начин за транспорт (e.g: hovercars).

- Запознах се с човек ударен от гръм и оживял.

- Има разни населени места в България по които се стига само по черен път, имат 70-80 човека жители и в едно от двете хм… “заведения” ти продават бира и пакетче фъстъци за 1.70 лв. (словом: лев и седемсе стинки). Освен това ще седнат и ще си побъбрят като стари приятели с теб.

- От къде идва израза “черен път”? Асфалта ми се струва доста по-черен.

- За поредна година се уверявам, че Триград е уникално място. Въпреки, че го напуснах с ужасяващ махмурлук :-). Дано остане още дълги години така. И дано следващия път успея да остана повече там.

- Никога морето не ме е влякло много. Но тази година имаше добри моменти. Малко преди залез слънце, когато повечето паплач се е изнесла, слънцето не пече непоносимо и човек може да потича по пясъка без да се налага да внимава да не блъсне някой.

- Кога за последно сте виждали чист и що - годе добре поддържан български плаж? Аз не помня.

- В Созопол не чух чалга никъде. Ако изключим едно заведение на новия плаж, а и там не беше постоянно.

- Тия изкуствени палми дето са ги нацвъкали на новия фьешън плаж във Варна са ужасни. Даже гларусите ги отбягваха усърдно.  Освен това някакси е тъпо да наринеш толкова пари за заведение, шезлонги, кич и да не се постараеш да си изчистиш пясъка, нъл?

- Варненския мол (тоя новия… дето на входа от към София) е много кофти уреден от към паркиране. Паркинга ми се стори ужасно малък и се въртяхме сума ти и време.

- Любо Ганев наистина е огромен. Имах чувството, че може да ме глътне цял. А аз определено не съм от дребните.

- Тази отпуска май спах прекалено много. Сега ми е много кофти с режим 6 часа сън.

- Имах над 340 непрочетени фийда в google reader-a, а плахите опити в началото на двуседмичната ваканцията да ги проверявам през телефона си бяха зарязани бързо.

- Имах ужасно много спам в гугленската поща. Близо 3 екрана. Не ми се беше случвало досега. Докато ги забързвах мернах някакво заглавие от сорта “Бритни ще следва квантова механика в MIT”.  Оригинално и интригуващо.

- Искам още две седмици отпуск. Поне.

2 Comments

Offline

Току що стегнах багажа с голям зор. Следващите две седмици ще съм някъде по оста Созопол-Варна-Триград.

Чао!

1 Comment

Ain’t no reason for winter…

Поради една или други причина се наложи да седя за ден-два по-далече от монитора. Но не издържах много. От нямане на какво да правя (и предимно от мързел) и тъй като не гледам телевизия си пуснах няколко серии на Scrubs докато се мотая наоколо.

Припомних си две парчета от които настръхвам - “Ain’t No Reason” на Brett Dennen:

И… “Winter” на Joshua Radin:

Това е края на серията, където го чух за пръв път. Цялото парче е тук.
Всъщност това е една от най-хубавите серии които съм гледал изобщо. Това май е характерно за Scrubs. Като цяло епизодите са неангажиращи и лежерни, и току от време на време те шамаросат с нещо такова и ти засяда една бучка на гърлото.

… стига да не го гледаш с дублаж по някоя родна телевизия. Незнам как успяват да го направят това, но в момента в който видя Scrubs или House или който и да е друг сериал дублиран ми се обръщат червата. Изисква се особен талант да може да развалиш така цялата атмосфера. Все едно да пратиш снимка по факс.

Да не говорим и за некадърния превод. Що за човек ще преведе (неточен цитат от Хаус, може да бъркам бройката :-) ): “I know three languages and I can swear in four more” като “Знам три езика и мога да се закълна на още четири”. WTF???

Както и да е… май се отплеснах… :-)

Leave a comment

Arkana

Уииииииииииии!!!
След близо два месеца чакане днес най-накрая пристигна албума на Arkana - Automat6n.

Всичко почна след случайно кликане на сигнатура във форума на KVR и попадане на сайта на бандата. Всъшност е дуо де. И след това продължи с размяна на мейли с Джереми (половината от Arkana - този с къдравата коса) и обсъждане на софтуерни синтезатори :-)

Още с първите ноти на първото парче, което чух на сайта  (“Beautifully Troubled”) се върнах във времената когато подмятах 2 касетки на Cocteau Twins. Беше доста отдавна, но ми е останало едно топло чувство такова… Което Arkana събудиха. Според cdbaby (от където поръчах cd-то) стила на музиката е:

Lush, compelling, sometimes aggressive alternative music, putting a modern spin on the sound of their influences from the 80’s and beyond.

А за мен си е просто - много готина музика. От десетте парчета в албума (последното е интересен ремикс на “Iris Purple”) най-любими ми станаха “Beautifully Troubled” и “Struggle And Torn“. Не че някое парче не ми хареса. Просто тези ми се забиха в съзнанието веднага :-)

Та… така… слушам албума за пореден път и се оставям на страхотната атмосфера набутала се между всеки тон…

Leave a comment

Amsterdam

Преди два дни бях в накакво странно настроение и за пръв път си купих мп3-та. Amsterdam на Luminary заедно с два ремикса - на Smith & Pledger (размазващ) и на Maor Levi (който в крайна сметка не ми хареса чак толкова много). Някак по-различно е когато си имал възможност да контактуваш директно с автора на парчето. А ми се случи на няколко пъти да хм… “говорим” с Laurance (aka Arksun) във форума на KVR. Много приветлив и отзивчив човек, от който има какво да се научи.

Жалко само, че с вокалистката (Ashley Tomberlin) са преустановили работа по проекта :-( Другите им парчета също бяха страхотни - особено Dark Eyes (много готин ремикс на Tom Porcell) и последното Believe.

Нямаше как да го пропусна това, след като днес търсихме билет до Амстердам за братовчед ми :-)

Leave a comment